Мракът дойде

мракът дойде

Facebook

Отдавна си мисля да пусна един пост за любимият ми Фейсбук, който ползвам от около година.
ето няколко интересни неща

- комуникирането става по супер семпъл начин, за разлика от май спейс
- нямате представа колко познати ще откриете във фейсбук, от хора с които сте учили в началното училище, до хора с които сте се запознали в Старбъкс в центъра на Хюстън

- Групите – във фейсбук може да създаваш и да се присъединяваш към групи от „Windows XP“, „George Bush is gay“ до „Фенове на 4-то авеню“
- Causes – още едно яко приложение, можете да започвате каузи и да събирате гласове, също и да се застъпвате за вече готови такива, като „Не на войната по пътищата“, „Да свалим турските новини от екрана на БНТ“
- Events – това е най-умният ремайндър. Може да правите „събития“ и да каните хора на тях. Например – „Концерт на Мадона в сряда“ и всеки от тях като анкетка отговаря дали мисли да присъства или не. Много е удобно за напомняне на Рожденни дни също :)
- това е апликация, която лично аз ползвам постоянно. Могат да се гледат трейлъри, да се „заплюват“ филми с „I wanna see this movie“, също да се оценяват и да се пишат рецензии. Много практично и удобно.

Можете да ме добавите като приятел от иконката вдясно, в сайдбара ;)

романтични комедиики :S

Попринцип не си падам по така наречените романтични комедии драми, някак си не са моя тип филми. Е да, ама ми се наложи тия дни да гледам 2 такива филма.

Nights in Rodanthe

Имах някакво си интересно очакване за тоя филм, беше ми препоръчан от кого ли не, пък то кво. Най-глупавият филм който съм гледал през 2009. Някак си тъп ми беше, дори силната актьорска игра не спомогна филма да ми стане интересен. Изключително предсказуем. Най-доброто в целият филм беше саундтрака, даже си го свалих и го слушам в момента :P

Made of Honor

Също супер много ми го препоръчваха тоя филм, очаквах боза в стил „Нощи в Роданте“, но бях приятно изненадан, наистина супер готино филмче. Да, наистина също предсказуем, ама има нещо и като свърши филма не съжеляваш, че си отделил 2 часа за него. Остро го препоръчвам.

Trust the Island

много култова песничка относно сериала ЛОСТ и какво се случва в него

„…i still have faith in the island… the island..“

City of Ember

Излезе хубаво качество, и реших да го гледам тоя филм. Без да гледам трейлър или инфо за филма, само от постера си представях това като някаква фентъзи приказка, не беше точно така :) Като цяло става да си запътлниш дупка от времето, но като се сетя колко по-биващи филми мога да изгледам за това време :) На моменти малко глупавичък, финалът сякъш съкратен изглеждаше, с две думи – детско филмче, ще се хареса на феновете на Артур и Минимоите :)

www.eaglestonemountain.com

Тук писах за Кевин Башор – режисьор/продуцент/фотограф/художник и още много неща. Та въпросният човек вече качва всичките си творби на адрес ->www.eaglestonemountain.com, а не във Вимео както преди. Проверето сайта, няма да се разочаровате. Както той самият казва

“The gift of creativity is one way in which we are formed in the image of God,
for when we engage in the creative process we mirror the very acts of God.”
— Kevyn Bashore

Честит Празник

Честито Рождество Христово. Както надявам се, повечето от вас знаят, днес празнуваме раждането на Исус. Тоесто рожден ден си е днеска. Та да кажа – Исус, честит рожден ден, благодаря ти за всичко, което правиш в живота ми.
ето едно клипче по случая, какъв празник е

и две поздравчета :)

Дичо – Колко дълго чаках

Аз – We wish you a Marry Christmas

7 години

на днешната дата се навършват 7 години от 21.12.2001 – инцидента Индиго.

ЗАГИНАЛИТЕ ДЕЦА
Виктория Красимирова Миркова – 10 години(сега щеше да е на 17)

Димитър Андреев Андреев – 13 години(20)

Елена Людмилова Спандониева – 13 години(20)

Кристина Бисерова Кабакчиева – 13 години(20)

Любомира Петрова Захариева – 13 години(20)

Мадлен Николаева Николова – 14 години(21)

Цветелина Иванова Ралчовска – 14 години(21)

Дано да са на едно по-добро място

Ще постна нещо написано от един човек, когото много уважавам.

Къде беше когато чу за Индиго?
автор – Влади Райчинов

Казваш,че никога няма да забравиш къде си бил,когато чу новините за трагедията в дискотека”Индиго”.Аз също.

Аз бях в хола,пред телевизора.Седях сред компания млади хора,които щяха да си пускат да гледат видео.Няма да забравя как някой извика да мълчим и усили звука на новините по bTV.Там бях.

Бях до паникьосаната майка,която отчаяно се мъчеше да набере GSM-a на дъщеря си,за да разбере дали детето й е между живите.Като не успя да се свърже,двамата с нея излязохме и хванахме такси към мястото,за да проверим лично.

Седях до разсеяния чиновник,който се прибираше с колата си в края на петъчния работен ден.Като минавахме край стaдион ”Юнак”,видяхме хора,които истерично ни махаха да спрем.Искаха да закараме някакво дете в безсъзнание до “Пирогов”.Веднага го качихме на задната седалка и бързо тръгнахме.”О,Господи – обърна се той към Мен, – каква ли трагедия е станала тука…”

Бях също до двамата бодигардове,когато тълпата деца започна да напира да влиза през загражданията.Опитах се да ги предупредя да бъдат по – внимателни,но те от години не бяха чували гласа Ми и сега не Ме познаха.

Бях и сред тълпата.Възбудата беше заслепила очите им. Алкохолът беше заглушил ушите им.

Вестта за новия DJ бе завладяла сърцата им.И докато телата им се притискаха все по – плътно едно до друго,аз се опитвах да се докосна до душите им.Няколко ме чуха.Повечето – не.

Бях после и до рамото на лекаря д -р Билдеров,който 40 минути се опитваше да задържи изнизващия се живот на 13 – годишната Цветелина в Първа градска.

”Защо,защо?” – Ме питаше той,стискайки дланта Ми с треперещи ръце.После двамата тръгнахме,за да потърсим собствената му дъщеря,която беше в друга дискотека.

Бях в София, във Варна, в Пловдив. Бях в твоя дом. Стоях до теб, когато ти чу ужасната новина. Ти усети ли ме?

Искам да знаеш,че видях всяко едно от онези лица. Познавам по име всяко от онези деца – Любомира, Митко, Кристина, Елена, Виктория, Цветелина и Мадлена.

Познавам и другите,които оживяха.Само че те не Ме познават.

Някои от тях чуха гласа Ми за първи път на онова стълбище.

Някои Ме потърсиха с последния си дъх.

”Ела с Мен – шепнах в ушите им. – Аз знам пътя.”Някои не можеха да Ме чуят поради паниката и писъците.Други избраха за пореден – или последен – път да Ме игнорират.Но Аз бях там.

Ти самият не беше в тълпата онзи петък вечер.Но ако беше там, ако на теб ти оставаха три последни минути живот,ако притиснатият под всички тези тела беше самият ти и усещаше,че не можеш да поемеш дъх и да задържиш дух,тогава щеше ли да си спомниш за Мен?

Двайсет и първи Декември 2001 година не беше краят на твоето житейско пътешествие.Но някой ден този край ще се зададе.Тогава Аз пак ще бъда до теб.Потърси Ме и ще видиш,че не е трудно да бъда намерен.Само Ме повикай и се ослушай внимателно.

Позволи Ми да се сприятеля с теб още тази вечер.Отдавна копнея за този миг…

с обич: Исус

Home sweet Home

Мда, след малко като един истински софиянец, тръгвам към родното място :) До края на деня се надявам да стигна някак до Варна, след куп перипети и глупости, поне имам безплатен транспорт :)

Та ще отсъствам известно време, скоро очаквайте статия за украсата във Варна сравнена с надписите с коледни лапички в София – „Весела КОледа от Банка ДСК“ и „Джим Биймс ви желае весели празници

dandio.net

Блогът от www.dandio.wordpress.com стана на www.dandio.net. Разбира се и двата линка водят към едно и също място :P

имах излишни пари в щатите и си направих домейна, още през юни, ама забравих и го активирах едва вчера :)
dandio.com е заето, и затова е „.net“